Фентъзи за деца по мотиви от българските митове и фолклор
Елизабет е само на девет години, мечтае за собствен канал в YouTube и известността на любимите си влогъри, но докато порасне, има куп домашни и училищни задачи. На нея ѝ предстои обаче едно необикновено пътешествие, което ще я отведе от странния магазин на дядо Иван, училищния портиер, та чак до Съботната планина. Заедно с Боян, неин водач във Вълшебния свят, тя ще се изправи срещу гневни самодиви, страховити нави, и дори змейове, но непоколебимата, безусловната любов ще водят сърцатото дете напред. Напред през Вълшебния свят, в който животът никак, ама никак не е лесен.
„Елизабет и тайната на Живата вода“ е първият роман за деца на Петър Голийски, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на публикации, посветени на историята и културата на древните българи, на народите от Кавказ и Средна Азия.
В романа Голийски преплита предания от българския фолклор, митове и фентъзи елементи, за да разкаже историята на малко, но храбро момиче, готово да премине всички изпитания, за да донесе Жива вода на своята майка.
"Когато започнах да пиша романа, истинската Елизабет беше на седем години, а докато текстът влезе в печатница, тя стана на девет, на колкото е героинята в книгата. Идеята дойде в резултат от отвращението ми от клиширания фентъзи реквизит – елфи, феи, джуджета, тролове, орки, гоблини и прочее твари, каквито никога не е имало в нашите народни вярвания. Когато започвах „Елизабет и тайната на Живата вода“, твърдо реших в нея да няма нито един фолклорен или митологичен мотив с произход, западно от Виена. Източно от тази въображаема линия не съм се ограничавал по никакъв начин – в книгата съм използвал директно или адаптирал не само български мотиви, но и черногорски, румънски, полски, арменски, средноазиатски. – разказва Голийски и добавя:
В нашия фолклор има и други, по-опасни и малко познати създания, от които могат да ти настръхнат космите по гърба. Светът, в който живее Боян, най-важният герой след Елизабет, се намира сред звездите, на планета в съзвездието Дракон. Боян става водач и другар на Елизабет във Вълшебния свят. Пътешествието в него е немислимо без специалната екипировка на Адурдат, който обикновено се появява в облика на старец и под името „дядо Иван“. В Буковата долина децата ще имат неприятна среща със самодиви, които изобщо не са добри и милостиви същества. Но не са и най-злите. В края на пътешествието си Елизабет ще срещне и змея Ушумгалар, който, според българския фолклор, изглежда като огромен на ръст мъж с някои черти на влечуго. Той е сред последните оцелели от Наблюдателите, които арвардите изпратили сред древните хора, за да ги изтръгнат от варварството и да им дадат първоначалните знания и умения. На Елизабет ѝ предстоят и съвсем неочаквани срещи, за които се надявам скоро сами да научите"
Книгата е подходяща за деца на възраст от 10 г., като творбата по-рано е предоставена за прочит на деца, членуващи в литературни клубове, радвайки се на ласкавата им обратна връзка. Образът на главната героиня е вдъхновен от реалния живот и „дяволитото ангелче“ Елизабет, близък приятел на автора.
Корицата е дело на художника Александър Алексиев-Хофарт, а картата на Вълшебния свят – на илюстраторите от „Контур криейтив“.
В Училище Дени Дидрò се набляга върху изграждането на трайни знания и развиване на креативността и критичното мислене.
Снимка: Училище Дени Дидрò
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари